Ново Тълкувателно решение относно уволнението с предизвестие

След няколко години чакане с Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по т. д. №4/2017 г. Върховният касационен съд (ВКС) най-накрая се произнесе по въпроси, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие. Това решение се наложи поради противоречивата съдебна практика относно следните разпоредби от Кодекса на труда:

Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326., ал. 2. в следните случаи:

т. 5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

т. 6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа;

т. 11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.

Липса на образование и професионална квалификация (т. 6.)

За да отговори на въпроса кога работодателят може да прекрати трудовия договор поради липса на образование и професионална квалификация, ВКС прави разграничение, съгласно което има разлика дали изискванията по т. 6. са въведени от самия работодател, или са предвидени в нормативен акт:

  1. Изискванията са установени от работодателя

Ако изискванията за образование и професионална квалификация са въведени от работодателя и те не са налице при сключване на договора, това не е пречка за съществуване на трудовото правоотношение. В този случай преценката на работодателя да наеме работника или служителя, може да се оправдае от професионалния опит на същия на подобна позиция или от липсата на друг кандидат за длъжността.

Щом работодателят е наел работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания по т. 6., той не може впоследствие да прекрати договора на основание чл. 328., ал. 1., т. 6. от КТ. Това е така, защото основанието по т. 6. представлява нов юридически факт при валидно сключен договор, а в случая няма такъв нов факт, от една страна, а от друга – това би противоречало на общия принцип, установен в чл. 57., ал. 2. от Конституцията – „да не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“.

2. Изискванията са нормативно установени

Вторият вариант е работодателят да е наел работник или служител, който не притежава необходимото образование и професионална квалификация при сключване на договора, но те са били нормативно установени. Това прави невъзможно запазването на правоотношението и работодателят има право да предяви иск по чл. 74. от КТ за обявяване на трудовия договор за недействителен.

Докато не се обяви недействителност на договора с влязло в сила решение на съда, съществува валидно правоотношение и ВКС прие, че е налице основанието за прекратяване на договора по чл. 328., ал. 1., т. 6. от КТ. Следователно работодателят може да прекрати договора поради липса на образование и професионална квалификация.

Съотношение между т. 6. и т. 11.

Съгласно т. 11. на чл. 328., ал. 1. от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Досега имаше нееднозначно тълкуване дали към т. 11. се включват изискванията за образование и професионална квалификация. С Тълкувателното решение ВКС прие, че в т. 11. се има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и за образование и професионална квалификация. Такива други изисквания могат да бъдат трудов стаж, допълнителни нови знания и умения и всички останали изисквания, които са необходими за заеманата длъжност.

Най-съществената разлика между т. 6. и т. 11. е в това, че в хипотезата на т. 11. работодателят трябва да се съобрази с разпоредбата на чл. 333., ал. 1. от КТ, съгласно която той може да уволни работника или служителя само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.

Прекратяване на трудов договор по т. 5.

Основанието по т. 5. е формулирано по-абстрактно – „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“ . В мотивите си ВКС излага, че това понятие означава „трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици“.

Тъй като всяко неизпълнение или всяка липса на умения или знания може да е отделно основание за прекратяване на правоотношението, то волеизявлението на работодателя трябва да се индивидуализира.

Затова ВКС прие, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328., ал. 1., т. 5. от КТ работодателят е длъжен да посочи в какво точно се състои трайното неизпълнение на трудовите задължения и/или кои знания, умения или навици липсват на служителя. По този начин няма да се нарушат принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Димана Митева, юрисконсулт, адвокатско съдружие „Карапанайотов, Лесова, Табанска“

The most important legislative measures of the Bulgarian Parliament in connection with COVID-19 state of emergency for the business

Sofia, March 24, 2020

Ginka Tabanska, Attorney-at-law, „Karapanayotov, Lesova, Tabanska“ law firm

On March 23, 2020 the Bulgarian Parliament adopted a Law on the measures and actions in connection with the state of emergency, declared with Decision of the Parliament from March 13, 2020 (Emergency Law). For now, the state of emergency was announced for the period from March 13, 2020 until April 13, 2020. The Emergency Law is in force since March 13, 2020 and in some cases concerning preliminary measures – from March 24, 2020 – the day of its announcement into the State Gazette.

  1. Amendments in connection with private and commercial legal relationships

Until the state of emergency is cancelled, the consequences from delay of the payment of liabilities of individuals and private entities, including charging of interest and penalties for late payment, as well as non-monetary consequences such as acceleration clauses, contract avoidance and seizure of property, shall not apply.

The above provisions are not applicable in the relationship between Bulgarian and foreign private entities, when the Bulgarian law is not the governing law of the international private relationship (agreement). Therefore the obligations of Bulgarian companies under agreements with foreign suppliers or customers can be affected by the new provision if the Bulgarian law is the governing law of the agreement – by choice of the parties or by the rules of the international private law.

  1. Amendments in the labor legislation:
  1. It is allowed the employers to send their employees to work from home during the state of emergency. The employer must issue an order about the work from distance (article 120b Labor Code).
  • Ceasing of work of the whole enterprise, a part of the enterprise or of some employees

The new possibility can be used by the employer during the state of emergency with an order. For the period of ceasing of work the employer must pay the salaries of the workers which work is ceased. The social insurances over those salaries are due too.

  • In the period of the state of emergency the employer can order part-time work of all or some of the employees without any further requirements that are prescribed for the normal state.
  • When the work is ceased the employer is entitled to send the employee in annual paid leave without his/her consent.
  • Receiving a sick leave for sick kids is allowed only when the child is sick or under a quarantine. The closure of the kindergartens is not a quarantine. Now in Bulgaria under quarantine are people which arrived from abroad, truck drivers for the time during that they stay in Bulgaria and positive tested people.
  • Supportive measure

The Bulgarian Employment Agency shall undertake 60% from the insurance income of the employees for the month January 2020. Which enterprises will benefit from the measure shall be determined in a governmental act that must be issued in the next days. The measure will be applied for maximum 3 months.

  1. Amendments in the tax legislation
  1. Corporate tax return and payment of corporate tax for the year 2019 are postponed till June 30, 2020.
  2. If the corporate tax return is not filed until April 15, 2020, only the part of the return concerning the forecast about the profit for 2020 for the purpose of determining the advanced payments of corporate tax should be filed within this deadline.
  3. Monthly advanced payments of corporate tax shall be paid on the ground of the forecast in the corporate tax declaration.
  4. Real estate tax obligations are postponed until June 30, 2020 (with 5% discount, if paid for the whole year). The same is applied to the vehicle’s tax.
  5. VAT must be paid without any delay as usually – until the 14th day of the month, following the month of reporting. So, for March 2020 the VAT is due until 14. April 2020.
  • Amendments in the accounting legislation
  1. Annual financial statements can be signed with electronic signature. The same is valid about the audit reports.
  2. The deadline for announcing the annual financial statements 2019 into the trade register was postponed until September 30, 2020.
  3. Undertakings which did not have any activity during 2019 must publish a declaration about this circumstance into the trade register until June 30, 2020.

Някои гражданскоправни и търговскоправни аспекти на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (обн. ДВ бр. 28 от 24.03.2020г.)

адв. Емилия Лесова, адвокатско съдружие „Карапанайотов, Лесова, Табанска“

На 24.03.2020г. в ДВ – бр.28/2020г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020г. (по-долу „ЗМДВИП“).

Разпоредбите от този закон, които са относими към гражданскоправните и търговско правните отношения са следните:

Чл.3: За срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

1.         Процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;

2.         Давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват и прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;

3.         Сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производства по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

            ………………………………………………………………………………………………

Чл.6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Съгласно §52 от ПЗР на закона (с изключение на посочените в тази разпоредба текстове, които не касаят разпоредбите, коментирани в настоящото становище) законът влиза в сила, считано от 13.03.2020 (т.е., от началото на обявяването на извънредно положение). В този смисъл чл.3 и чл.6 имат обратно действие и се счита, че се прилагат от 13.03.2020г.

По наше мнение горепосочените текстове следва да се тълкуват в следния смисъл:

I. По отношение разпоредбата на чл.3 от закона относно спиране на съдебните срокове

По т.1 – законът визира процесуалните срокове по вече образувани и заварени към момента на влизане в сила на закона съдебни производства. Тоест, спирането важи за всички съдебни производства (без изрично изключените в разпоредбата), които към 13.03.2020г. са били висящи.

Тази разпоредба не означава, че е налице забрана за образуване на нови съдебни производства. Напр., за парични вземания към Ваши клиенти, които са били изискуеми преди обявяването на извънредното положение, няма пречка да бъде образувано исково производство пред съответния компетентен съд и/или да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тоест, исковата молба/заявлението за незабавно изпълнение няма да бъдат недопустими. Делото ще се образува, но ще спрат да текат процесуалните срокове /напр., няма да тече срок отговор на исковата молба и др./.

По т.2 – спиране на давностните срокове – означава, че ако някое Ваше вземане би следвало да се погаси по давност и тази давност изтича по време на извънредното положение, давностният срок ще спре да тече и ще продължи да тече след отмяна на извънредното положение.

II. По отношение на разпоредбата на чл.6 от закона

Независимо, че е доста несъвършена като текст, бихме могли да изведем следния смисъл:

1. На първо място, видно от цялостното съдържание на разпоредбата, очевидно се касае само за парични задължения /поради употребата на израза „плащане“/. Разпоредбата не касае непаричните задължения /напр., задължение да се произведе, достави стока и др./.

2. Какво означава „последици от забавата“ на длъжника:

Забава е налице само след като паричното задължение вече е станало изискуемо. Според действащото гражданско законодателство /основно Закон за задълженията и договорите/ и правната доктрина[1] последиците от забавата на длъжника са няколко:

(i) Преминаване на риска от случайна последваща невъзможност за изпълнение /чл.35 от ЗЗД/ в случай че преди забавата рискът е бил за кредитора. За паричните задължения тази последица не се прилага, тъй като при паричните задължения не може да има невъзможност за изпълнение, защото родът не погива (genus non perit)[2]. Поради тази причина тази последица не е относима към разпоредбата на чл.6 от закона, защото е ирелевантна за паричните задължения.

(ii) Искът на кредитора за реално изпълнение /чл.79 от ЗЗД/

Ако длъжникът е в забава, кредиторът може да предяви осъдителен иск за присъждане на забавеното парично задължение и/или да предяви искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410/417 от ГПК (заповедно производство). За да се отговори на въпроса дали това право е суспендирано, трябва да се изследва дали изброяването на последиците на забавата в чл.6 е изчерпателно или не. В първата част на член 6 относно това кои последици от неизпълнението се суспендират изброяването не е изчерпателно /доколкото е използван израза „включително“ лихви и неустойки/. Липсата на изчерпателност в изброяването в първата част на чл.6 само по себе си не е в съответствие с Конституцията на РБ, доколкото се касае за извънредно законодателство. Независимо от това, че изброяването не е изчерпателно, трябва да съобразим, че идеята на законодателя в първата част на чл.6 е за суспендиране на „парични“ последици на забавата, но не и на другите права на кредитора при забава на длъжника, които не са изрично изброени.

Във втората част на чл.6 /по отношение на така наречените „непарични последици“ от забавата/ изброяването по-скоро трябва да се разглежда като изчерпателно /като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи/. Това означава, че от чл.6 са обхванати само тези „непарични последици“ на забавата /т.е., права на кредитора при забава на длъжника/, които са изрично изброени /разваляне на договор, предсрочна изискуемост и изземване на вещи/.

При използването на израза „не се прилагат последиците….“ законът е крайно непрецизен. От гледна точка редакцията на разпоредбата съществува неяснота дали за периода на извънредното положение въобще не възниква вземане на кредитора за лихва/неустойка/други плащания с обезщетителен характер, респ., не възникват другите потестативни права по двустранен възмезден договор като правото да развали договора с едностранно изявление до другата страна по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Според едното възможно тълкуване „не се прилагат последиците“ означава суспендиране със специалния закон на всички разпоредби от действащото гражданско и търговско законодателство /ЗЗД и ТЗ/, които уреждат тези последици, т.е., на практика това означава, че за периода на извънредното положение по силата на специалния закон такива права в патримониума на кредитора не могат да възникнат. Според второто възможно тълкуване „не се прилагат последиците….“ би могло да означава, че за периода на извънредното положение вземането за лихва, респ., правото да се развали договора и да се търси компенсаторно обезщетение, възниква при забава на длъжника, но това вземане не е изискуемо, т.е. не може да се претендира от длъжника както извънсъдебно, така и по съдебен ред. Тоест, за периода на извънредното положение се начислява лихва/неустойка, ако е налице забава за изпълнение на парично задължение, но това вземане става изискуемо и може да бъде упражнено след изтичане срока на извънредното положение.

По наше мнение под „не се прилагат последиците…“ по-скоро следва да се има предвид първото тълкуване, а именно, че за периода на извънредното положение тези последици на забавата, които нормално са уредени в ЗЗД и ТЗ, не възникват като права на кредитора. В този случай те ще възникнат след изтичане на извънредното положение, ако забавата продължи като лихва/неустойка ще може да се начислява и претендира след срока на извънредното положение.

В заключение, относно правото на кредитора да предяви иск за реално изпълнение /т.е., да търси вземането по съдебен ред в заповедно или исково производство/ би следвало да се приеме, че по отношение на главница, чиято изискуемост е настъпила по време на извънредното положение, това право може да бъде упражнено и в срока на извънредното положение, а по отношение на лихви/неустойки/други последици от забавата с обезщетителен характер, дължими върху главница, за която забавата на длъжника е настъпила в срока на извънредното положение – не може да бъде упражнено по време на извънредното положение /т.е., искът за лихви/неустойки ще бъде допустим, но ще се отхвърли като неоснователен/.

(iii) Възможност на кредитора да търси т.нар. компенсаторно обезщетение по смисъла на чл.79 от ЗЗД – това касае т.нар .“фикс сделки“ – сделки, при които престацията трябва да бъде изпълнена непременно в уговореното време, като след това кредиторът вече няма интерес от изпълнението. Тази последица от забавата не е предмет на чл.6, тъй като не важи за парични задължения.

(iv) Право на кредитора да откаже изпълнение на своето задължение до изпълнение на насрещното задължение – т.нар. „възражение за неизпълнен договор“ по смисъла на чл.90 от ЗЗД. Тази последица според нас не следва да е обхваната от чл. 6 от закона. Това означава, че за периода на извънредното положение, в който длъжникът е временно освободен от последиците от забавата, кредиторът също може да не изпълни, като направи възражение за неизпълнен договор.

(v) Правото на кредитора да развали договора с едностранно волеизявление, поради неизпълнение на длъжника съгласно чл.87 от ЗЗД – това право е суспендирано за периода на извънредното положение /то е изрично упоменато в текста на разпоредбата/.

Поради твърде голямата непрецизност, правната природа на правилото на чл.6 от закона трудно може да бъде квалифицирана с правилата на юридическата техника (т.е., дали се касае за някаква законова фикция[3] – счита се, че за периода на забавата длъжника не е в неизпълнение[4] или по – скоро временно суспендиране действието на гражданскоправните разпоредби относно последиците от неизпълнението).

III. Съотношение на чл.6 от ЗМДВИП с разпоредбите на чл.306 от ТЗ (форсмажор) и чл.307 от ТЗ (стопанска непоносимост)

Разпоредбата на чл.306 от ТЗ относно форсмажор категорично са неприложими по отношение на парични задължения, поради споменатото по-горе правило, че при парите родът не погива (genus non perit) и длъжникът по парична престация никога не може да бъде в хипотеза на обективна невъзможност за изпълнение. Разпоредбата на чл.306 от ТЗ относно форсмажор и установеният в нея ред, по който едната страна уведомява другата и за периода на форсмажорното обстоятелство не носи отговорност за неизпълнение е приложима за такъв тип престации, при които вследствие на обстоятелството от извънреден характер, които е непредвидимо и/или непредотвратимо изпълнението на престацията стане обективно невъзможно.

Извънредното законодателство /чл.6 по – горе/ е прието именно защото чл.306 е неприложим за паричните задължения.

Разпоредбата на чл.307 от ТЗ относно стопанската непоносимост би могла да бъде приложима само ако извънредното положение продължи по-дълго време, вследствие на което престацията на едната от страните ще стане неравностойна спрямо престацията на другата страна и ако договорът продължи да се изпълнява в първоначалния му вид, това ще противоречи на справедливостта и добросъвестността. Правото по чл.307 от ТЗ за изменение на договора може да се упражни само по съдебен ред.

В обобщение на всичко изложено по-горе:

  • Чл.6 от закона не важи за непарични вземания;
  • За парични вземания, по които длъжниците са били в забава преди обявяване на извънредното положение, чл.6 не би следвало да се прилага. За такива вземания кредиторът може да начислява и търси лихва/неустойка и може да предяви вземането си по съдебен ред с уговорката, че делото няма да се развива до отмяна на извънредното положение. Идеята на закона е да опази интереса на длъжника по парични задължения за периода на извънредното положение, т.е. положението му да не се влошава за този период, но не и да го освободи от отговорност за задължения, по отношение на които е бил в забава преди това.
  • За вземания, за които е настъпила забава за изпълнение по време на извънредното положение (т.е., на 13.03.2020 и след това, до края на извънредното положение) кредиторът не може да начислява и търси по доброволен/принудителен ред лихви/неустойки и други плащания с обезщетителен характер, да упражнява правото си да развали договора, да търси компенсаторно обезщетение. Тези права ще могат да бъдат упражнени след изтичане на извънредното положение при съобразяване, че давността е спряла.
  • За периода на извънредното положение кредиторът може да търси по доброволен/принудителен ред главницата, ако изискуемостта й е настъпила по време на извънредното положение, тъй като правото да се търси реално изпълнение не е сред „непаричните“ последици на забавата, които са изрично изброени, а извънредното законодателство никога не може да се тълкува разширително, доколкото с него се засягат/ограничават права на частноправните субекти /кредиторите по парични вземания/;
  • Възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД по-скоро не е обхванато от чл.6 от закона и кредиторът може да откаже изпълнение на своята престация, поради забавата на длъжника;
  • Обезпечителните производства не са предмет на извънредния закон и кредиторът може да предяви иск за обезпечаване на бъдещ или настоящ иск пред съда;
  • Никой длъжник по парично задължение не може да се позовава на разпоредбата за непреодолима сила съгласно чл.307 от ТЗ. Длъжниците могат да се позоват само на чл.6 от извънредния закон и само за срока на извънредното положение по отношение на вземания, за които забавата е настъпила след 13.03.2020г.
  • Разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП се прилага в договорните отношения с международен елемент (напр. договори с чуждестранни доставчици и клиенти) само в случаите, в които е налице изричен избор на българското право като приложимо или когато неговата приложимост следва от правилата на международното частно право.

24.03.2020г.

Адв. Емилия Лесова


[1] Проф. Ангел Калайджиев – Облигационно право – обща част – девето преработено издание

[2] Общоизвестно правило, което се извежда от чл.81, ал.2 от ЗЗД

[3] Събитие, което обективно не е така, но се приема, че се е случило

[4] Макар да прилича на фикция по правни последици, не е използвана правилната юридическа техника за фикция

KLT Advisors attends MSI Global Alliance’s EMEA Regional Meeting in Hamburg

Our law firm represented Bulgaria as an exclusive legal member of MSI Global Alliance at the MSI’s recent EMEA Regional Meeting from 17 – 19 May 2019.
Hamburg, Germany’s second-largest city and often referred to as the ‘gateway to the world’ was the host city for this event. The meeting, which focused on ‘Collaboration’, attracted more than 140 delegates from 58 member firms in 28 countries. Delegates enjoyed engaging and interactive conference sessions and talks by leading industry experts.
Rudolf Kettel, Tax advisor, Fürst und Partner, Nuremberg, Germany and Ginka Tabanska, Lawyer, KLT Advisors, Sofia, Bulgaria presented together an international tax case from their practice.

KLT Advisors присъства на регионалната среща за Европа и Средния Изток на MSI Global Alliance в Хамбург

Нашата правна кантора представи България като изключителен член на MSI Global Alliance относно правни въпроси на провелата се от 17 до 19 май 2019г. регионална среща за Европа и Средния Изток.
Хамбург, вторият по големина град в Германия, често наричан „врата към света“ беше град-домакин на това събитие. Срещата, която се фокусира върху „сътрудничеството“, привлече повече от 140 делегати от 58 фирми-членове от 28 държави. По време на конференцията делегатите се насладиха на ангажиращи и интерактивни сесии и разговори с водещи експерти от индустрията.
Рудолф Кетел, данъчен консултант, Fürst und Partner, Нюрнберг, Германия и Гинка Табанска, адвокат, KLT Advisors, София, България презентираха заедно случай от областта на международното данъчно право от тяхната практика.

MSI Global Alliance adds legal member in Bulgaria

 

 

London, 2 July 2018

MSI Global Alliance (MSI)
MSI Global Alliance adds legal member in Bulgaria

MSI Global Alliance, one of the world’s leading international associations of independent legal and accounting firms, is delighted to announce the admission of Karapanayotov, Lesova, Tabanska law firm (KLT) in Bulgaria to the association.
Based in Sofia, KLT provides comprehensive legal and tax advisory services to corporate and individual clients. The three partner firm and its team of professionals are highly experienced in a number of legal practices and areas of expertise including foreign investments, real estate and construction, insolvency, bankruptcy and liquidation of commercial entities as well as tax law and banking law.
Tim Wilson, chief executive of MSI, comments, “I am very pleased to welcome KLT to MSI. We are keen to strengthen our presence in Eastern Europe and KLT helps this strategy. The firm already has a working relationship with our accounting member firm in Sofia (Stoyanov & Stoyanov) and I am sure they will quickly build relationships with our other members throughout Europe and beyond”.

Ginka Tabanska, managing partner of KLT comments, “Joining MSI Global Alliance is a very strong recognition for our law firm. We look forward to building successful and longstanding relationships with MSI colleagues worldwide and learning about the best practices in their countries”.
###
For further information please contact:
MSI Global Alliance
Pauline Rottstock, Marketing and Business Development Manager
Tel: +44 20 7583 7000
Email: prottstock@msiglobal.org

About MSI Global Alliance

MSI is one of the world’s leading international associations of independent legal and accounting firms. With over 250 carefully selected member firms in more than 100 countries, MSI is one of the world’s leading associations of independent legal and accounting firms. MSI was formed in 1990 in response to the growing need for cross-border co-operation between professional services firms.
www.msiglobal.org

Изменение в Торговом законе в сфере производства по делам о несостоятельности (Государственная газета, номер 105, 30.12.2016)

Наиболее существенные изменения в част IV („Несостоятельность») Торгового закона, (ТЗ), которые с 1 января 2017 г. вступили в силу, проявляются в следующих направлениях:

  1. Не изменяя содержания понятия «неплатёжеспособность» по статью 608, часть 1 ТЗ, создаются облегчения для заявителя при доказывании состояния неплатёжеспособности. Это облегчение вводится в нескольких гипотез, в которых предполагается состояние неплатёжеспособности, а именно:
  • неподача для объявления в Торговом реестре заявления о финансовых отчетах торговца за последние три года – статья 608, часть 2 ТЗ;
  • состояние прекращения оплат – статья 608, часть 3 ТЗ;
  • если, в рамки образованного исполнительного производства по собиранию взыскания, на срок 6 месяцев от получения приглашения о добровольной оплаты, взыскание осталось частично или в целом невыполненным.

Все вышеупомянутые гипотезы содержат в себе опровержимые презумпции о наличии неплатёжеспособности. Это означает что в каждую из этих гипотез заявителю нельзя доказывать состояние неплатёжеспособности, а провести опровержение презумпции обязан должник.

  1. По отношению к состоянию прекращения оплат, обязанность доказывания в ходе процесса тоже меняется в пользу заявителя. В действующую до конца 2016 года нормативную базу, если должник оплачивает и/или в состояние оплатить взысканий только некоторых кредиторов, может иметь место неплатёжеспособность. В этом случае заявитель должен был делать полное и главное доказывание наличии неплатёжеспособности. Согласно новому тексту статьи 608, часть 3 ТЗ введена неопровержимая презумпция, согласно которой, при реализации частичной платы существует переустановка плат.
  1. Введены и изменения, которыми ограничиваются возможности для должника и/или связанных с им лиц воспрепятствовать Первого собрания кредиторов и принятия решения собрания, а именно:

3.1. Первое собрание кредиторов не проводится е следующих случаях:

  • если годовые финансовые отчеты должника за последние три года не объявлены в Торговом реестре.
  • если торговые книги не переданы от должника синдику и/или если они были неправильно ведены.

В этих случаях назначены судом временный синдик осуществляет свои правомочия до выбора синдика собранием, который осуществляется после утверждения первых списков принятых взысканий.

3.2. При голосовании вопросов Первого собрания кредиторов, не принимаются в внимание голосов связанных лиц, ровно как и голосов кредиторов, которые были связанными с должником в последние три года перед открытием производство по делу о несостоятельности. Правом голосовать лишены тоже кредиторы, которые прибрели долги от связанных лиц за тот же период времени.

  1. Изменения в сфере исков о признании (установительных исков) по статью 694 ТЗ.

– в целью ограничить фиктивный судебный процесс между должником и связанными с ним лицами, введено обязательное участие синдика как сторона в процессе;

– уменьшается государственный тариф для этих дел и его вычисление проводится на базе одну четверть от размера взысканий.

  1. Изменения в сфере обналичивания имущества должника:

–  расширены гипотезы для ограничения участия связанных лиц в купли-продажи, посредством исключения не только прямого участия должника, но и его участия через подставными или связанными лицами;

– внесены изменения в правах кредиторов в связи с взысканиями третьих лиц, на которых должник учредил обеспечение своим имуществом. После продажи такого имущество синдик составляет отдельный счет для распределения, а кредиторы третьего лица имеют возможность обжаловать счет.

– преодолена законодательная неопределенность относительно начальную цену при продажи путем прямых переговоров, и уже четко указано, что цена может быть ниже цены при явном торге (то есть не может опуститься ниже 80% начальной цены первой продажи).

Адв. Емилия Лесова-Тодорова

Änderungen des bulgarischen Handelsgesetzes bei der Fassung von Beschlüssen der Gesellschafterversammlung einer GmbH

Ab Beginn 2017 sind zwecks Vermeidung von Betrügen mit Handelsgesellschaften und überwiegend mit Vermögen der Gesellschaften mit beschränkter Haftung Änderungen des bulgarischen Handelsgesetzes in Kraft getreten, die eine strengere Form der Akten der Gesellschafterversammlung einer GmbH vorsehen. Manche Beschlüsse der Gesellschafterversammlung einer GmbH müssen sowohl mit einer notariellen Beglaubigung der Unterschriften der Gesellschafter angefertigt werden, als auch beurkundet werden. Die Beurkundung und die Beglaubigung der Unterschriften sollen gleichzeitig vorgenommen werden.

Folgende Beschlüsse bedürfen der erwähnten strengeren Form, um gültig zu werden:

  • Beschluss über die Annahme oder Ausschluss von Gesellschafter, Zustimmung für die Übertragung der Geschäftsanteile an einen neuen Gesellschafter;
  • Beschluss über die Kapitalerhöhung oder -herabsetzung;
  • Beschluss über die Bestellung von Geschäftsführer; Die Frage in welcher Form den Beschluss über die Entlassung des Geschäftsführers gefasst werden muss ist nicht ausdrücklich geregelt, jedoch sollten wir aus dem Gesetzzweck ausgehen – das Erreichen von einem größeren Rechtssicherheit, müssen wir annehmen, dass die strengere Form auch für diesen Beschluss erforderlich ist;
  • Beschluss über den Erwerb oder Veräußerung von Immobilien und beschränkten Sachenrechten darauf.

Das Gesetz erlaubt, mit Beschluss der Gesellschafterversammlung die Gesellschafter die verschärfte notarieller Form der obigen Beschlüssen (oder mancher davon) zu vermeiden. Hierzu müssen die Gesellschafter den bestehenden Gesellschaftsvertrag der GmbH ergänzen, indem darin vorgesehen wird, dass für die Rechtsgültigkeit dieser Beschlüsse die einfache Schriftform reicht aus. Fehlt solche Änderung des Gesellschaftsvertrages, finden die gesetzlichen Regelungen über Unterschriftsbeglaubigung und Beurkundung durch einen Notar Anwendung.

Bei dem Abschluss von einem Unternehmenskaufvertrag (Art. 15 Handelsgesetz) und einem Vertrag über die Übertragung von Geschäftsanteilen (Art. 129 Handelsgesetz) dürfen die Parteien von der neuen Anforderung über Beglaubigung der Unterschriften und Beurkundung nicht abweichen.

Mit dem Änderungsgesetz zum Handelsgesetz, Gesetzblatt 105 vom 2016, in Kraft seit dem 01.01.2017 wurden auch Änderungen im Bereich der Insolvenz von Handelsgesellschaften eingeführt. Mit demselben Änderungsgesetz wurde das Verfahren über die Stabilisierung (Restrukturierung) von Unternehmen, die finanziellen Schwierigkeiten haben, geregelt. Über diese Änderungen werden wir Sie in weitere Publikationen informieren.

Advokat Ginka Tabanska

Изменения в Торговом законе в связи с принятием решения Общего собрания партнеров ООО

Во избежание обманов с коммерческими организациями и прежде всего с имуществом ООО, с начала 2017 года в силу вступили изменения в Торговом законе (ТЗ), в которых указываются более тяжелые формы для актов общего собрания (ОС) партнеров. Некоторых из решениях ОС партнеров ООО должны быть изготовлены при нотариальной аутентификации подписей и содержания.

Оба нотариальные аутентификации (подписи и содержания) должный быть сделаны одновременно.

Чтобы они были действительными, ОС должен принимать в указанную более тяжёлую форму следующие решения:

– Решение относительно принятия или исключения партнера, согласие о передаче дружественной доли новому партнеру;

– Решение о увеличении и уменьшении капитала;

– Решение о назначении управляющего директора. Вопрос о форме решения об освобождения от должности управляющего директора не указан четко в законе, но если исходит от целей закона – достижения высокой доли правовой безопасности, то следует принят, что более тяжелая форма требуется и для принятия этого решения;

– Решение о приобретении и отчуждении недвижимостей и вещных прав на недвижимость.

Существует нормативная возможность, по решению ОС партнеров избежать требования о нотариальных аутентификациях вышеуказанных решений (или некоторых из них). Для этой цели необходимо изменить договора коммерческой организации соответственного ООО так, чтобы в нем категорически предвиделось, что для действительности этих решений достаточна обычная письменная форма. Если такое изменение в договора нет, то будет применяться режим закона о нотариальных аутентификациях подписи и содержания.

Стороны договора о передачи коммерческой организации (статья 15 ТЗ) и договора о передачи коммерческих долях (статья 129 ТЗ) не могут уклоняться от нового требования закона, оформлять этих договоров нотариальной аутентификацией подписей и содержания.

С Законом о изменении и дополнении ТЗ, «Государственная газета», номер 105/ 2016 г., с 01 января 2017 г. в силу вступили изменения и в области несостоятельности и банкротство коммерческих организаций. С этим законом устанавливается и производство по стабилизации (переструктуризации) предприятия, у которых существуют финансовые затруднения. Об этих изменений мы проинформируем Вас в наших следующих публикаций.

адвокат Гинка Табанска