MSI Global Alliance adds legal member in Bulgaria

 

 

London, 2 July 2018

MSI Global Alliance (MSI)
MSI Global Alliance adds legal member in Bulgaria

MSI Global Alliance, one of the world’s leading international associations of independent legal and accounting firms, is delighted to announce the admission of Karapanayotov, Lesova, Tabanska law firm (KLT) in Bulgaria to the association.
Based in Sofia, KLT provides comprehensive legal and tax advisory services to corporate and individual clients. The three partner firm and its team of professionals are highly experienced in a number of legal practices and areas of expertise including foreign investments, real estate and construction, insolvency, bankruptcy and liquidation of commercial entities as well as tax law and banking law.
Tim Wilson, chief executive of MSI, comments, “I am very pleased to welcome KLT to MSI. We are keen to strengthen our presence in Eastern Europe and KLT helps this strategy. The firm already has a working relationship with our accounting member firm in Sofia (Stoyanov & Stoyanov) and I am sure they will quickly build relationships with our other members throughout Europe and beyond”.

Ginka Tabanska, managing partner of KLT comments, “Joining MSI Global Alliance is a very strong recognition for our law firm. We look forward to building successful and longstanding relationships with MSI colleagues worldwide and learning about the best practices in their countries”.
###
For further information please contact:
MSI Global Alliance
Pauline Rottstock, Marketing and Business Development Manager
Tel: +44 20 7583 7000
Email: prottstock@msiglobal.org

About MSI Global Alliance

MSI is one of the world’s leading international associations of independent legal and accounting firms. With over 250 carefully selected member firms in more than 100 countries, MSI is one of the world’s leading associations of independent legal and accounting firms. MSI was formed in 1990 in response to the growing need for cross-border co-operation between professional services firms.
www.msiglobal.org

Изменения в Търговския закон в производството по несъстоятелност

Най-съществените промени в част IV („Несъстоятелност“) на Търговския закон, в сила от 01.01.2017г. , са в следните насоки:

  1. Без да се променя съдържанието на понятието „неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ е улеснено доказването на състоянието на неплатежоспособност от страна на молителя. Това улеснение идва от въвеждането на няколко нови хипотези, в които се предполага състоянието на неплатежоспособност, а именно:
  • незаявяване от търговеца за последните три години на финансовите отчети за обявяване в търговския регистър – чл.608, ал.2 от ТЗ;
  • състояние на спиране на плащанията – чл.608, ал.3 от ТЗ;
  • в продължение на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение в рамките на образувано от молителя изпълнително производство за събиране на вземането същото е останало изцяло или частично неудовлетворено.

Всички описани по-горе хипотези съдържат оборими презумпции за наличие на неплатежоспособност. Това означава, че във всяка една от тези хипотези не трябва молителят да доказва състоянието на неплатежоспособност, а длъжникът следва да проведе оборването й.

  1. По отношение на състоянието на спиране на плащанията също се размества доказателствената тежест в процеса в полза на молителя в производството. По досега действащия режим когато длъжникът плаща и/или е в състояние да плати само вземанията на отделни кредитори може да е налице неплатежоспособност. При това положение молителят следваше на общо основание да проведе пълно и главно доказване за състоянието на неплатежоспособност. Съгласно новия текст на чл.608, ал.3 от ТЗ е въведена необорима презумпция, според която при извършване на частични плащания е налице спиране на плащанията.
  2. Въведени са промени, с които се ограничава възможността длъжникът и/или свързани с него лица да препятстват провеждането на Първото събрание на кредиторите и вземането на решения от събранието, а именно:

3.1. Първо събрание на кредиторите не се провежда в следните случаи:

  • при необявяване последните три години на годишни финансови отчети на длъжника в търговския регистър;
  • при непредаване на търговските книги от длъжника на синдика и/или ако същите не са редовно водени.

В тези случаи назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избор на синдик от събранието, което гласува след одобряване на първите списъци на приетите вземания.

3.2. При гласуване на въпросите от Първото събрание на кредиторите не се вземат предвид гласовете на свързаните лица, както и на кредиторите, които са били свързани лица с длъжника за последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност. От право на гласуване са лишени и кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица за същия период от време.

  1. Промени в материята на установителните искове по чл.694 от ТЗ:
  • с оглед ограничаване воденето на симулативни процеси между длъжника и свързани лица е въведено задължително участие на синдика като страна по делата;
  • намалява се държавната такса за тези дела, като същата се изчислява върху ¼ от размера на вземането.
  1.  Промени в материята относно осребряването на имуществото на длъжника:
  • разширени са хипотезите на ограниченията за участие в продажбата на свързани лица, като е изключено не само прякото участие на длъжника, но също и участието му чрез подставени или свързани лица;
  • променени са правата на кредиторите по вземания на трети лица, за които длъжникът е учредил обезпечения върху имуществото си. След продажбата на такова имущество синдикът съставя отделна сметка за разпределение, като кредиторите на третото лице имат право да обжалват сметката.
  • преодоляна е законодателната неяснота относно началната цена при продажба чрез пряко договаряне, като изрично е посочено, че същата може да бъде по-ниска от цената при явния търг (т.е. може да падне под 80 % от началната цена при първата продан).

Адв. Емилия Лесова-Тодорова

Новият институт на производството по стабилизация на търговец

С ДВ бр. 105 от 30.12.2016 в Търговския закон е въведен нов дял V, който урежда изцяло новия институт на производството по стабилизация на търговец.

  1. Производство по стабилизация на търговец (раздел V) – изцяло нов институт.

1.1. Целта на производството по стабилизация е да се постигне споразумение между търговеца и кредиторите му, като се предотврати откриването на производство по несъстоятелност и се продължи търговската дейност.

1.2. Основанието за откриване на производство по стабилизация е търговецът да се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност.

  • Въведена е дефиниция на понятието „опасност от неплатежоспособност“ – с оглед на предстоящите падежи на паричните си задължения в следващите 6 месеца длъжникът да е в невъзможност да ги изпълни или може да спре плащанията.

1.3. Изрично са изброени хипотезите, при които не се открива производство по стабилизация. По естеството си това са хипотези, при които очевидно състоянието на търговеца отговаря на неплатежоспособност, а не на опасност от такава.

  • не е допустимо да се открива производство по стабилизация за търговец, за който вече има подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност;
  • не е допустимо повторно подаване на молба за стабилизация за търговец, за който вече е подавана такава молба в последните три години, както и ако повече от една пета от задълженията са към свързани лица.

1.4. Особен режим на призоваване и съобщения в производството по стабилизация:

  • публичност на молбата за стабилизация чрез обявяване на съобщение в търговския регистър;
  • всички призовки и съобщения се обявяват в търговския регистър, с което кредиторите се считат уведомени;

1.5. Начало на производството по стабилизация и необходими документи:

  • производството започва по инициатива на търговеца;
  • има формални изисквания на закона относно приложенията към молбата: задължително се представя списък с кредиторите с описание на вземанията по размер, падеж и обезпечения. Представя се конкретно предложение за начина, условията и сроковете за удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и гаранциите и обезпеченията, които ще се дадат;
  • Възможно е да се предвиди частично опрощаване на задълженията при определените в закона ограничения;
  • Възможно е стабилизацията да се извърши чрез продажба на цялото предприятие или обособени части, както и превръщане на вземанията в част от капитала, като изискванията са сходни с тези при оздравяване на предприятието.
  1. Разглеждане на молбата за стабилизация от съда:
  • Молбата се разглежда в закрито заседание, като ако съдът констатира недостатъци дава срок за тяхното отстраняване;
  • Когато са налице основания за откриване на производството молбата се разглежда в открито заседание;
  • Съдът назначава т.нар. „доверено лице“ от списъка с лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;
  • При някои от способите за стабилизация, като преобразуване и превръщане на вземания в част от капитала, задължително се назначава проверител, който трябва да бъде регистриран одитор.
  1. Срок за утвърждаване от съда на план за стабилизация – 4 месеца от откриване на производството;
  2. Последици от откриване на производството по стабилизация:
  • продължаването на дейността става под надзора на довереното лице; нови сделки се сключват само след предварително съгласие на довереното лице;
  • извършените от длъжника сделки в нарушение на наложените в производството по стабилизация ограничения са непротивопоставими на кредиторите в производството;
  • с откриване на производството по стабилизация се спират всички изпълнителни дела срещу имущества на длъжника, както и започнато изпълнение по реда на ЗОЗ; образуването на нови изпълнителни дела е недопустимо;
  • спиране на погасителната давност за вземанията срещу търговеца за периода на производството по стабилизация до прекратяването му.
  1. Гласуване на плана за стабилизация от кредиторите:
  • Планът за стабилизация се разглежда и гласува от кредиторите на търговеца;
  • Право да гласуват имат кредиторите на търговеца по списък, който е съставен от търговеца, проверен от довереното лице след разглеждане на възраженията срещу него и утвърден от съда;
  • Кредиторите гласуват по класове, като за приет са счита план, за който са гласували повече от ¾ от вземанията, без вземанията на свързаните лица.
  1. Утвърждаване на плана от съда:
  • Съдът утвърждава, респ. отказва да утвърди плана с определение, което се обжалва пред ВКС в седемдневен срок от обявяването в търговския регистър.
  1. Действие и правни последици на утвърдения план за стабилизация:
  • Планът е задължителен за кредиторите с вземания отпреди датата на решението за утвърждаване на плана, вкл. и за тези, които не са участвали в гласуването или са гласували против;
  • Кредитор може да не бъде обвързан от плана единствено ако не е бил включен в списъка или е лишен от възможност да участва в гласуването на плана;
  • Планът има преобразуващо действие по отношение вземанията на кредиторите;
  • При липса на изпълнение в предвидения в плана срок всеки кредитор може да поиска издаване на изпълнителне лист по реда на ГПК;
  • Ако за вземането на кредитора е имало образувано изпълнително дело, при неизпълнение на плана кредиторът може да поиска възобновяване на делото;
  • За преобразуваното с плана вземане започва да тече нова давност, считано от настъпване на изискуемостта на вземането съгласно плана за стабилизация;
  • Всеки кредитор може да иска частично унищожаване на плана (само по отношение на неговото вземане) поради заплашване или измама. Искането се прави в срока за изпълнение на плана.

Адв. Емилия Лесова-Тодорова

Промени в Търговския закон относно вземането на решения от Общото събрание на съдружниците в ООД

С цел избягване на измами с търговски дружества и преди всичко с имущество на ООД от началото на 2017г. в сила влязоха промени в Търговския закон, които предвиждат по-тежка форма на актовете на общото събрание на съдружниците. Някои решения на ОС на съдружниците в ООД вече следва да бъдат изготвени с нотариална заверка на подписите и на съдържанието. Двете нотариални удостоверявания (на подписа и на съдържанието) трябва да бъдат извършени едновременно.

Следните решения, за да бъдат действителни, трябва да са в посочената утежнена форма:

  • Решение относно приемане или изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник;
  • Решение за намаляване или увеличаване на капитала;
  • Решение за назначаване на управител; не е изрично уреден въпросът относно формата на решението за освобождаване на управител, но ако изхождаме от целта на закона – постигане на по-висока степен на правна сигурност, то следва да приемем, че утежнената форма се изисква и за това решение;
  • Решение за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Съществува законова възможност, по решение на Общото събрание на съдружниците да бъде избегнато изискването за нотариална заверка на изброените решения (или на някои от тях). За целта е необходимо да бъде допълнен дружествения договор на съответното ООД като в него изрично се предвиди, че за действителността на тези решения е достатъчна обикновената писмена форма. При липса на подобна промяна в дружествения договор ще се прилага законовият режим на нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Страните по договор за прехвърляне на търговско предприятие (чл. 15 ТЗ) и по договор за прехвърляне на дружествени дялове (чл. 129 ТЗ) не могат да се отклонят от новото изискване на закона тези договори да бъдат сключвани с нотариална удостоверяване на подписите и съдържанието им.

Със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, ДВ бр. 105 от 2016г., в сила от 01.01.2017г. са направени промени и в областта на търговската несъстоятелност. Със същия закон се урежда и производството по стабилизация (преструктуриране) на предприятия, които имат финансови затруднения. Относно тези промени ще Ви информираме в следващи публикации.

Адв. Гинка Табанска

Предстоящо изменение на Закона за банковата несъстоятелност


Изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност

На 11.03.2016г. Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД на ЗБН). Целта на предлаганите промени е да се усъвършенства правната уредба на производството по банкова несъстоятелност. Една част от промените са от процедурен характер и са насочени към ускоряване на производството по несъстоятелност и синхронизиране с някои принципни положения с общата търговска несъстоятелност, а има въведени и изцяло нови положения.

Основните промени в производството по банкова несъстоятелност се отнасят до:

Фигурата на синдика и част от правомощията му:

  • По отношение на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдик на банка е смекчено изискването по чл.25, ал.1, т.13 синдикът да не е бил член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Изискването е времево ограничено само до последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
  • Променен е началния момент, от който възнаграждението на синдика се изчислява като процент от осребреното през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката. Това е началната дата за започване на процедурата за осребряване, предвидена в одобрената програма за осребряване на имуществото, а не изтичането на фиксирания 6-месечен срок от назначаването на синдика.
  • Променена е периодичността на изготвянето на отчети на синдика пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) от ежеседмични на ежемесечни.
  • Отпада изискването за предварително разрешение от ФГВБ за действия и сделки на синдика с имуществен интерес до 10 000 лв. (по сега действащата уредба прагът е до 3 000 лв.).

Производството по разглеждане на възраженията срещу окончателните решения на синдика:

  • Предвидена е съществена промяна в производството по разглеждане на възраженията срещу окончателните решения на синдика относно изключването или включването на вземанията в списъка на приетите вземания. Възраженията се разглеждат не от съдебния състав, пред който е висящо делото за несъстоятелност на банката, а пред други състави на съда по несъстоятелността (окръжният съд по седалището на банката). По този начин уредбата на производството по възраженията пред съда се синхронизира с тази на общата търговска несъстоятелност по ТЗ, при която установителните искове по чл.694 от ТЗ при отхвърлено възражение срещу списъка се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелността.
  • Призоваването на кредитора с оспорено вземане, направилия възражението кредитор и синдика за откритото заседание по разглеждане на възраженията се предвижда да се извършва не чрез изпращане на индивидуално съобщение по реда на ГПК, а чрез обявяването на съобщение в търговския регистър.

Призоваване и съобщения от съда по несъстоятелността:

  • Въвежда се изцяло нов режим по отношение публичността на актовете на съда по несъстоятелността. Всички актове на съда по несъстоятелността (решения, определения, разпореждания) освен че се вписват в отделна книга за актовете на съда по несъстоятелността, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността, се обявяват в търговския регистър по партидата на несъстоятелната банка. От датата на обявяване на определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, същите се считат връчени на заинтересованите страни. По този начин отпада редът за уведомяване по ГПК за всички актове на съда по несъстоятелността, а не само за тези, които са свързани със списъка на приетите вземания.

Възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от адвокати:

  • Законопроектът предвижда възможност в случаите на процесуално представителство, защита и съдействие по дела от адвокати синдикът да договаря адвокатски възнаграждения в размери, които са по – ниски от предвидените в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл.36 от Закона за адвокатурата минимални адвокатски възнаграждения.
  • Не е фиксиран размер на допустимото отклонение от минималните размери на адвокатските възнаграждения, което означава, че конкретния размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство е по договаряне между адвоката и синдика, като в случай че възнаграждението превишава сумата от 10 000 лв. ще бъде необходимо и предварително разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Оценката и осребряването на имуществото на несъстоятелната банка:

Промените са насочени към оптимизиране на процедурите и сроковете за инвентаризация, опис и оценка на активите на банката, както и към попълване на пропуски и непълноти в уредбата на осребряването.

  • Въвеждат се по – дълги и реалистични срокове за: съставяне на програма за осребряване; предложение от синдика пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките за извършване на публична продан; за пристъпване към продажба по договаряне.
  • Предвидена е възможност оценката по чл.52 от ЗБН да се използва от синдика при изготвяне на оценката по чл.80 от ЗБН на вещите и правата на банката, въз основа на която стартира осребряването.
  • Изрично е уреден въпросът с оценката на дължими към банката към датата на решението за откриване на производството кредити, които са погасени след това, но преди завършване на оценката. Такива кредити се включват в оценката на стойност, равна на събраните вземания.
  • Достъп до пълната информация и доклада с индивидуални оценки на отделните активи имат само синдикът и фондът, а кредиторите получават достъп само до доклад, съдържащ обобщена информация по основни категории активи и приложената методология.
  • При обжалване на действията по осребряването от кредитор или трето лице със самостоятелни права върху вещта или правото, засегнати от действията по осребряването, е изрично посочено, че жалбата се разглежда от съда по несъстоятелността в състав от трима съдии.

Оповестяване на доклада на компанията по проследяване на активите:

  • Законопроектът предвижда докладът на лицата, притежаващи международен опит в разследването на банкови фалити, които синдикът/временният синдик на банка наема, да бъде публично оповестяван на електронната страница на синдика/временният синдик.
  • Не подлежат на публично оповестяване препоръките от доклада по събиране на вземанията.

Отписване на несъстоятелната банка от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа при КФН:

  • Съществуващата законодателна празнота по отношение статута на несъстоятелна банка като публично дружество по смисъла на ЗППЦК е запълнена с изменението на чл.119, ал.1 от ЗППЦК. С нова т.5 на цитираната разпоредба се предвижда, че при откриване на производство по несъстоятелност на банка същата престава да бъде публично дружество и се отписва от регистъра на публичните дружества при КФН.

Приложимост на измененията по висящи производства по несъстоятелност:

  • В ПЗР на законопроекта се предвижда изрично, че законът се прилага за висящите производства по несъстоятелност, като разпоредбите му се отнасят и за заварени производства и сключените по тях договори.

адв. Емилия Лесова – Тодорова