Категория: Български език

След няколко години чакане с Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по т. д. №4/2017 г. Върховният касационен съд (ВКС) най-накрая се произнесе по въпроси, касаещи прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие. Това решение се наложи поради противоречивата съдебна практика относно следните разпоредби от Кодекса на труда:

Чл. 328. (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326., ал. 2. в следните случаи:

т. 5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

т. 6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа;

т. 11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях.

Липса на образование и професионална квалификация (т. 6.)

За да отговори на въпроса кога работодателят може да прекрати трудовия договор поради липса на образование и професионална квалификация, ВКС прави разграничение, съгласно което има разлика дали изискванията по т. 6. са въведени от самия работодател, или са предвидени в нормативен акт:

1. Изискванията са установени от работодателя

Ако изискванията за образование и професионална квалификация са въведени от работодателя и те не са налице при сключване на договора, това не е пречка за съществуване на трудовото правоотношение. В този случай преценката на работодателя да наеме работника или служителя, може да се оправдае от професионалния опит на същия на подобна позиция или от липсата на друг кандидат за длъжността.

Щом работодателят е наел работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания по т. 6., той не може впоследствие да прекрати договора на основание чл. 328., ал. 1., т. 6. от КТ. Това е така, защото основанието по т. 6. представлява нов юридически факт при валидно сключен договор, а в случая няма такъв нов факт, от една страна, а от друга – това би противоречало на общия принцип, установен в чл. 57., ал. 2. от Конституцията – „да не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“.

2. Изискванията са нормативно установени

Вторият вариант е работодателят да е наел работник или служител, който не притежава необходимото образование и професионална квалификация при сключване на договора, но те са били нормативно установени. Това прави невъзможно запазването на правоотношението и работодателят има право да предяви иск по чл. 74. от КТ за обявяване на трудовия договор за недействителен.

Докато не се обяви недействителност на договора с влязло в сила решение на съда, съществува валидно правоотношение и ВКС прие, че е налице основанието за прекратяване на договора по чл. 328., ал. 1., т. 6. от КТ. Следователно работодателят може да прекрати договора поради липса на образование и професионална квалификация.

Съотношение между т. 6. и т. 11.

Съгласно т. 11. на чл. 328., ал. 1. от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Досега имаше нееднозначно тълкуване дали към т. 11. се включват изискванията за образование и професионална квалификация. С Тълкувателното решение ВКС прие, че в т. 11. се има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и за образование и професионална квалификация. Такива други изисквания могат да бъдат трудов стаж, допълнителни нови знания и умения и всички останали изисквания, които са необходими за заеманата длъжност.

Най-съществената разлика между т. 6. и т. 11. е в това, че в хипотезата на т. 11. работодателят трябва да се съобрази с разпоредбата на чл. 333., ал. 1. от КТ, съгласно която той може да уволни работника или служителя само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.

Прекратяване на трудов договор по т. 5.

Основанието по т. 5. е формулирано по-абстрактно – „липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“ . В мотивите си ВКС излага, че това понятие означава „трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици“.

Тъй като всяко неизпълнение или всяка липса на умения или знания може да е отделно основание за прекратяване на правоотношението, то волеизявлението на работодателя трябва да се индивидуализира.

Затова ВКС прие, че в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328., ал. 1., т. 5. от КТ работодателят е длъжен да посочи в какво точно се състои трайното неизпълнение на трудовите задължения и/или кои знания, умения или навици липсват на служителя. По този начин няма да се нарушат принципите за гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.

Димана Митева, юрисконсулт, адвокатско съдружие „Карапанайотов, Лесова, Табанска“

адв. Емилия Лесова, адвокатско съдружие „Карапанайотов, Лесова, Табанска“

На 24.03.2020г. в ДВ – бр.28/2020г. беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020г. (по-долу „ЗМДВИП“).

Разпоредбите от този закон, които са относими към гражданскоправните и търговско правните отношения са следните:

Чл.3: За срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

1.         Процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;

2.         Давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват и прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;

3.         Сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производства по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

            ………………………………………………………………………………………………

Чл.6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Съгласно §52 от ПЗР на закона (с изключение на посочените в тази разпоредба текстове, които не касаят разпоредбите, коментирани в настоящото становище) законът влиза в сила, считано от 13.03.2020 (т.е., от началото на обявяването на извънредно положение). В този смисъл чл.3 и чл.6 имат обратно действие и се счита, че се прилагат от 13.03.2020г.

По наше мнение горепосочените текстове следва да се тълкуват в следния смисъл:

I. По отношение разпоредбата на чл.3 от закона относно спиране на съдебните срокове

По т.1 – законът визира процесуалните срокове по вече образувани и заварени към момента на влизане в сила на закона съдебни производства. Тоест, спирането важи за всички съдебни производства (без изрично изключените в разпоредбата), които към 13.03.2020г. са били висящи.

Тази разпоредба не означава, че е налице забрана за образуване на нови съдебни производства. Напр., за парични вземания към Ваши клиенти, които са били изискуеми преди обявяването на извънредното положение, няма пречка да бъде образувано исково производство пред съответния компетентен съд и/или да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тоест, исковата молба/заявлението за незабавно изпълнение няма да бъдат недопустими. Делото ще се образува, но ще спрат да текат процесуалните срокове /напр., няма да тече срок отговор на исковата молба и др./.

По т.2 – спиране на давностните срокове – означава, че ако някое Ваше вземане би следвало да се погаси по давност и тази давност изтича по време на извънредното положение, давностният срок ще спре да тече и ще продължи да тече след отмяна на извънредното положение.

II. По отношение на разпоредбата на чл.6 от закона

Независимо, че е доста несъвършена като текст, бихме могли да изведем следния смисъл:

1. На първо място, видно от цялостното съдържание на разпоредбата, очевидно се касае само за парични задължения /поради употребата на израза „плащане“/. Разпоредбата не касае непаричните задължения /напр., задължение да се произведе, достави стока и др./.

2. Какво означава „последици от забавата“ на длъжника:

Забава е налице само след като паричното задължение вече е станало изискуемо. Според действащото гражданско законодателство /основно Закон за задълженията и договорите/ и правната доктрина^[1] последиците от забавата на длъжника са няколко:

(i) Преминаване на риска от случайна последваща невъзможност за изпълнение /чл.35 от ЗЗД/ в случай че преди забавата рискът е бил за кредитора. За паричните задължения тази последица не се прилага, тъй като при паричните задължения не може да има невъзможност за изпълнение, защото родът не погива (genus non perit)^[2]. Поради тази причина тази последица не е относима към разпоредбата на чл.6 от закона, защото е ирелевантна за паричните задължения.

(ii) Искът на кредитора за реално изпълнение /чл.79 от ЗЗД/

Ако длъжникът е в забава, кредиторът може да предяви осъдителен иск за присъждане на забавеното парично задължение и/или да предяви искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410/417 от ГПК (заповедно производство). За да се отговори на въпроса дали това право е суспендирано, трябва да се изследва дали изброяването на последиците на забавата в чл.6 е изчерпателно или не. В първата част на член 6 относно това кои последици от неизпълнението се суспендират изброяването не е изчерпателно /доколкото е използван израза „включително“ лихви и неустойки/. Липсата на изчерпателност в изброяването в първата част на чл.6 само по себе си не е в съответствие с Конституцията на РБ, доколкото се касае за извънредно законодателство. Независимо от това, че изброяването не е изчерпателно, трябва да съобразим, че идеята на законодателя в първата част на чл.6 е за суспендиране на „парични“ последици на забавата, но не и на другите права на кредитора при забава на длъжника, които не са изрично изброени.

Във втората част на чл.6 /по отношение на така наречените „непарични последици“ от забавата/ изброяването по-скоро трябва да се разглежда като изчерпателно /като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи/. Това означава, че от чл.6 са обхванати само тези „непарични последици“ на забавата /т.е., права на кредитора при забава на длъжника/, които са изрично изброени /разваляне на договор, предсрочна изискуемост и изземване на вещи/.

При използването на израза „не се прилагат последиците….“ законът е крайно непрецизен. От гледна точка редакцията на разпоредбата съществува неяснота дали за периода на извънредното положение въобще не възниква вземане на кредитора за лихва/неустойка/други плащания с обезщетителен характер, респ., не възникват другите потестативни права по двустранен възмезден договор като правото да развали договора с едностранно изявление до другата страна по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Според едното възможно тълкуване „не се прилагат последиците“ означава суспендиране със специалния закон на всички разпоредби от действащото гражданско и търговско законодателство /ЗЗД и ТЗ/, които уреждат тези последици, т.е., на практика това означава, че за периода на извънредното положение по силата на специалния закон такива права в патримониума на кредитора не могат да възникнат. Според второто възможно тълкуване „не се прилагат последиците….“ би могло да означава, че за периода на извънредното положение вземането за лихва, респ., правото да се развали договора и да се търси компенсаторно обезщетение, възниква при забава на длъжника, но това вземане не е изискуемо, т.е. не може да се претендира от длъжника както извънсъдебно, така и по съдебен ред. Тоест, за периода на извънредното положение се начислява лихва/неустойка, ако е налице забава за изпълнение на парично задължение, но това вземане става изискуемо и може да бъде упражнено след изтичане срока на извънредното положение.

По наше мнение под „не се прилагат последиците…“ по-скоро следва да се има предвид първото тълкуване, а именно, че за периода на извънредното положение тези последици на забавата, които нормално са уредени в ЗЗД и ТЗ, не възникват като права на кредитора. В този случай те ще възникнат след изтичане на извънредното положение, ако забавата продължи като лихва/неустойка ще може да се начислява и претендира след срока на извънредното положение.

В заключение, относно правото на кредитора да предяви иск за реално изпълнение /т.е., да търси вземането по съдебен ред в заповедно или исково производство/ би следвало да се приеме, че по отношение на главница, чиято изискуемост е настъпила по време на извънредното положение, това право може да бъде упражнено и в срока на извънредното положение, а по отношение на лихви/неустойки/други последици от забавата с обезщетителен характер, дължими върху главница, за която забавата на длъжника е настъпила в срока на извънредното положение – не може да бъде упражнено по време на извънредното положение /т.е., искът за лихви/неустойки ще бъде допустим, но ще се отхвърли като неоснователен/.

(iii) Възможност на кредитора да търси т.нар. компенсаторно обезщетение по смисъла на чл.79 от ЗЗД – това касае т.нар .“фикс сделки“ – сделки, при които престацията трябва да бъде изпълнена непременно в уговореното време, като след това кредиторът вече няма интерес от изпълнението. Тази последица от забавата не е предмет на чл.6, тъй като не важи за парични задължения.

(iv) Право на кредитора да откаже изпълнение на своето задължение до изпълнение на насрещното задължение – т.нар. „възражение за неизпълнен договор“ по смисъла на чл.90 от ЗЗД. Тази последица според нас не следва да е обхваната от чл. 6 от закона. Това означава, че за периода на извънредното положение, в който длъжникът е временно освободен от последиците от забавата, кредиторът също може да не изпълни, като направи възражение за неизпълнен договор.

(v) Правото на кредитора да развали договора с едностранно волеизявление, поради неизпълнение на длъжника съгласно чл.87 от ЗЗД – това право е суспендирано за периода на извънредното положение /то е изрично упоменато в текста на разпоредбата/.

Поради твърде голямата непрецизност, правната природа на правилото на чл.6 от закона трудно може да бъде квалифицирана с правилата на юридическата техника (т.е., дали се касае за някаква законова фикция^[3] – счита се, че за периода на забавата длъжника не е в неизпълнение^[4] или по – скоро временно суспендиране действието на гражданскоправните разпоредби относно последиците от неизпълнението).

III. Съотношение на чл.6 от ЗМДВИП с разпоредбите на чл.306 от ТЗ (форсмажор) и чл.307 от ТЗ (стопанска непоносимост)

Разпоредбата на чл.306 от ТЗ относно форсмажор категорично са неприложими по отношение на парични задължения, поради споменатото по-горе правило, че при парите родът не погива (genus non perit) и длъжникът по парична престация никога не може да бъде в хипотеза на обективна невъзможност за изпълнение. Разпоредбата на чл.306 от ТЗ относно форсмажор и установеният в нея ред, по който едната страна уведомява другата и за периода на форсмажорното обстоятелство не носи отговорност за неизпълнение е приложима за такъв тип престации, при които вследствие на обстоятелството от извънреден характер, които е непредвидимо и/или непредотвратимо изпълнението на престацията стане обективно невъзможно.

Извънредното законодателство /чл.6 по – горе/ е прието именно защото чл.306 е неприложим за паричните задължения.

Разпоредбата на чл.307 от ТЗ относно стопанската непоносимост би могла да бъде приложима само ако извънредното положение продължи по-дълго време, вследствие на което престацията на едната от страните ще стане неравностойна спрямо престацията на другата страна и ако договорът продължи да се изпълнява в първоначалния му вид, това ще противоречи на справедливостта и добросъвестността. Правото по чл.307 от ТЗ за изменение на договора може да се упражни само по съдебен ред.

В обобщение на всичко изложено по-горе:

• Чл.6 от закона не важи за непарични вземания;
• За парични вземания, по които длъжниците са били в забава преди обявяване на извънредното положение, чл.6 не би следвало да се прилага. За такива вземания кредиторът може да начислява и търси лихва/неустойка и може да предяви вземането си по съдебен ред с уговорката, че делото няма да се развива до отмяна на извънредното положение. Идеята на закона е да опази интереса на длъжника по парични задължения за периода на извънредното положение, т.е. положението му да не се влошава за този период, но не и да го освободи от отговорност за задължения, по отношение на които е бил в забава преди това.
• За вземания, за които е настъпила забава за изпълнение по време на извънредното положение (т.е., на 13.03.2020 и след това, до края на извънредното положение) кредиторът не може да начислява и търси по доброволен/принудителен ред лихви/неустойки и други плащания с обезщетителен характер, да упражнява правото си да развали договора, да търси компенсаторно обезщетение. Тези права ще могат да бъдат упражнени след изтичане на извънредното положение при съобразяване, че давността е спряла.
• За периода на извънредното положение кредиторът може да търси по доброволен/принудителен ред главницата, ако изискуемостта й е настъпила по време на извънредното положение, тъй като правото да се търси реално изпълнение не е сред „непаричните“ последици на забавата, които са изрично изброени, а извънредното законодателство никога не може да се тълкува разширително, доколкото с него се засягат/ограничават права на частноправните субекти /кредиторите по парични вземания/;
• Възражението за неизпълнен договор по чл.90 от ЗЗД по-скоро не е обхванато от чл.6 от закона и кредиторът може да откаже изпълнение на своята престация, поради забавата на длъжника;
• Обезпечителните производства не са предмет на извънредния закон и кредиторът може да предяви иск за обезпечаване на бъдещ или настоящ иск пред съда;
• Никой длъжник по парично задължение не може да се позовава на разпоредбата за непреодолима сила съгласно чл.307 от ТЗ. Длъжниците могат да се позоват само на чл.6 от извънредния закон и само за срока на извънредното положение по отношение на вземания, за които забавата е настъпила след 13.03.2020г.
• Разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП се прилага в договорните отношения с международен елемент (напр. договори с чуждестранни доставчици и клиенти) само в случаите, в които е налице изричен избор на българското право като приложимо или когато неговата приложимост следва от правилата на международното частно право.

24.03.2020г.

Адв. Емилия Лесова

---

[1] Проф. Ангел Калайджиев – Облигационно право – обща част – девето преработено издание

[2] Общоизвестно правило, което се извежда от чл.81, ал.2 от ЗЗД

[3] Събитие, което обективно не е така, но се приема, че се е случило

[4] Макар да прилича на фикция по правни последици, не е използвана правилната юридическа техника за фикция

Нашата правна кантора представи България като изключителен член на MSI Global Alliance относно правни въпроси на провелата се от 17 до 19 май 2019г. регионална среща за Европа и Средния Изток.
Хамбург, вторият по големина град в Германия, често наричан „врата към света“ беше град-домакин на това събитие. Срещата, която се фокусира върху „сътрудничеството“, привлече повече от 140 делегати от 58 фирми-членове от 28 държави. По време на конференцията делегатите се насладиха на ангажиращи и интерактивни сесии и разговори с водещи експерти от индустрията.
Рудолф Кетел, данъчен консултант, Fürst und Partner, Нюрнберг, Германия и Гинка Табанска, адвокат, KLT Advisors, София, България презентираха заедно случай от областта на международното данъчно право от тяхната практика.

Най-съществените промени в част IV („Несъстоятелност“) на Търговския закон, в сила от 01.01.2017г. , са в следните насоки:

1. Без да се променя съдържанието на понятието „неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ е улеснено доказването на състоянието на неплатежоспособност от страна на молителя. Това улеснение идва от въвеждането на няколко нови хипотези, в които се предполага състоянието на неплатежоспособност, а именно:

• незаявяване от търговеца за последните три години на финансовите отчети за обявяване в търговския регистър – чл.608, ал.2 от ТЗ;
• състояние на спиране на плащанията – чл.608, ал.3 от ТЗ;
• в продължение на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение в рамките на образувано от молителя изпълнително производство за събиране на вземането същото е останало изцяло или частично неудовлетворено.

Всички описани по-горе хипотези съдържат оборими презумпции за наличие на неплатежоспособност. Това означава, че във всяка една от тези хипотези не трябва молителят да доказва състоянието на неплатежоспособност, а длъжникът следва да проведе оборването й.

2. По отношение на състоянието на спиране на плащанията също се размества доказателствената тежест в процеса в полза на молителя в производството. По досега действащия режим когато длъжникът плаща и/или е в състояние да плати само вземанията на отделни кредитори може да е налице неплатежоспособност. При това положение молителят следваше на общо основание да проведе пълно и главно доказване за състоянието на неплатежоспособност. Съгласно новия текст на чл.608, ал.3 от ТЗ е въведена необорима презумпция, според която при извършване на частични плащания е налице спиране на плащанията.
3. Въведени са промени, с които се ограничава възможността длъжникът и/или свързани с него лица да препятстват провеждането на Първото събрание на кредиторите и вземането на решения от събранието, а именно:

3.1. Първо събрание на кредиторите не се провежда в следните случаи:

• при необявяване последните три години на годишни финансови отчети на длъжника в търговския регистър;
• при непредаване на търговските книги от длъжника на синдика и/или ако същите не са редовно водени.

В тези случаи назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избор на синдик от събранието, което гласува след одобряване на първите списъци на приетите вземания.

3.2. При гласуване на въпросите от Първото събрание на кредиторите не се вземат предвид гласовете на свързаните лица, както и на кредиторите, които са били свързани лица с длъжника за последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност. От право на гласуване са лишени и кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица за същия период от време.

4. Промени в материята на установителните искове по чл.694 от ТЗ:

• с оглед ограничаване воденето на симулативни процеси между длъжника и свързани лица е въведено задължително участие на синдика като страна по делата;
• намалява се държавната такса за тези дела, като същата се изчислява върху ¼ от размера на вземането.

5.  Промени в материята относно осребряването на имуществото на длъжника:

• разширени са хипотезите на ограниченията за участие в продажбата на свързани лица, като е изключено не само прякото участие на длъжника, но също и участието му чрез подставени или свързани лица;
• променени са правата на кредиторите по вземания на трети лица, за които длъжникът е учредил обезпечения върху имуществото си. След продажбата на такова имущество синдикът съставя отделна сметка за разпределение, като кредиторите на третото лице имат право да обжалват сметката.
• преодоляна е законодателната неяснота относно началната цена при продажба чрез пряко договаряне, като изрично е посочено, че същата може да бъде по-ниска от цената при явния търг (т.е. може да падне под 80 % от началната цена при първата продан).

Адв. Емилия Лесова-Тодорова

С ДВ бр. 105 от 30.12.2016 в Търговския закон е въведен нов дял V, който урежда изцяло новия институт на производството по стабилизация на търговец.

1. Производство по стабилизация на търговец (раздел V) – изцяло нов институт.

1.1. Целта на производството по стабилизация е да се постигне споразумение между търговеца и кредиторите му, като се предотврати откриването на производство по несъстоятелност и се продължи търговската дейност.

1.2. Основанието за откриване на производство по стабилизация е търговецът да се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност.

• Въведена е дефиниция на понятието „опасност от неплатежоспособност“ – с оглед на предстоящите падежи на паричните си задължения в следващите 6 месеца длъжникът да е в невъзможност да ги изпълни или може да спре плащанията.

1.3. Изрично са изброени хипотезите, при които не се открива производство по стабилизация. По естеството си това са хипотези, при които очевидно състоянието на търговеца отговаря на неплатежоспособност, а не на опасност от такава.

• не е допустимо да се открива производство по стабилизация за търговец, за който вече има подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност;
• не е допустимо повторно подаване на молба за стабилизация за търговец, за който вече е подавана такава молба в последните три години, както и ако повече от една пета от задълженията са към свързани лица.

1.4. Особен режим на призоваване и съобщения в производството по стабилизация:

• публичност на молбата за стабилизация чрез обявяване на съобщение в търговския регистър;
• всички призовки и съобщения се обявяват в търговския регистър, с което кредиторите се считат уведомени;

1.5. Начало на производството по стабилизация и необходими документи:

• производството започва по инициатива на търговеца;
• има формални изисквания на закона относно приложенията към молбата: задължително се представя списък с кредиторите с описание на вземанията по размер, падеж и обезпечения. Представя се конкретно предложение за начина, условията и сроковете за удовлетворяване на вземанията на кредиторите, както и гаранциите и обезпеченията, които ще се дадат;
• Възможно е да се предвиди частично опрощаване на задълженията при определените в закона ограничения;
• Възможно е стабилизацията да се извърши чрез продажба на цялото предприятие или обособени части, както и превръщане на вземанията в част от капитала, като изискванията са сходни с тези при оздравяване на предприятието.

2. Разглеждане на молбата за стабилизация от съда:

• Молбата се разглежда в закрито заседание, като ако съдът констатира недостатъци дава срок за тяхното отстраняване;
• Когато са налице основания за откриване на производството молбата се разглежда в открито заседание;
• Съдът назначава т.нар. „доверено лице“ от списъка с лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици;
• При някои от способите за стабилизация, като преобразуване и превръщане на вземания в част от капитала, задължително се назначава проверител, който трябва да бъде регистриран одитор.

3. Срок за утвърждаване от съда на план за стабилизация – 4 месеца от откриване на производството;
4. Последици от откриване на производството по стабилизация:

• продължаването на дейността става под надзора на довереното лице; нови сделки се сключват само след предварително съгласие на довереното лице;
• извършените от длъжника сделки в нарушение на наложените в производството по стабилизация ограничения са непротивопоставими на кредиторите в производството;
• с откриване на производството по стабилизация се спират всички изпълнителни дела срещу имущества на длъжника, както и започнато изпълнение по реда на ЗОЗ; образуването на нови изпълнителни дела е недопустимо;
• спиране на погасителната давност за вземанията срещу търговеца за периода на производството по стабилизация до прекратяването му.

5. Гласуване на плана за стабилизация от кредиторите:

• Планът за стабилизация се разглежда и гласува от кредиторите на търговеца;
• Право да гласуват имат кредиторите на търговеца по списък, който е съставен от търговеца, проверен от довереното лице след разглеждане на възраженията срещу него и утвърден от съда;
• Кредиторите гласуват по класове, като за приет са счита план, за който са гласували повече от ¾ от вземанията, без вземанията на свързаните лица.

6. Утвърждаване на плана от съда:

• Съдът утвърждава, респ. отказва да утвърди плана с определение, което се обжалва пред ВКС в седемдневен срок от обявяването в търговския регистър.

7. Действие и правни последици на утвърдения план за стабилизация:

• Планът е задължителен за кредиторите с вземания отпреди датата на решението за утвърждаване на плана, вкл. и за тези, които не са участвали в гласуването или са гласували против;
• Кредитор може да не бъде обвързан от плана единствено ако не е бил включен в списъка или е лишен от възможност да участва в гласуването на плана;
• Планът има преобразуващо действие по отношение вземанията на кредиторите;
• При липса на изпълнение в предвидения в плана срок всеки кредитор може да поиска издаване на изпълнителне лист по реда на ГПК;
• Ако за вземането на кредитора е имало образувано изпълнително дело, при неизпълнение на плана кредиторът може да поиска възобновяване на делото;
• За преобразуваното с плана вземане започва да тече нова давност, считано от настъпване на изискуемостта на вземането съгласно плана за стабилизация;
• Всеки кредитор може да иска частично унищожаване на плана (само по отношение на неговото вземане) поради заплашване или измама. Искането се прави в срока за изпълнение на плана.

Адв. Емилия Лесова-Тодорова

С цел избягване на измами с търговски дружества и преди всичко с имущество на ООД от началото на 2017г. в сила влязоха промени в Търговския закон, които предвиждат по-тежка форма на актовете на общото събрание на съдружниците. Някои решения на ОС на съдружниците в ООД вече следва да бъдат изготвени с нотариална заверка на подписите и на съдържанието. Двете нотариални удостоверявания (на подписа и на съдържанието) трябва да бъдат извършени едновременно.

Следните решения, за да бъдат действителни, трябва да са в посочената утежнена форма:

• Решение относно приемане или изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов съдружник;
• Решение за намаляване или увеличаване на капитала;
• Решение за назначаване на управител; не е изрично уреден въпросът относно формата на решението за освобождаване на управител, но ако изхождаме от целта на закона – постигане на по-висока степен на правна сигурност, то следва да приемем, че утежнената форма се изисква и за това решение;
• Решение за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.

Съществува законова възможност, по решение на Общото събрание на съдружниците да бъде избегнато изискването за нотариална заверка на изброените решения (или на някои от тях). За целта е необходимо да бъде допълнен дружествения договор на съответното ООД като в него изрично се предвиди, че за действителността на тези решения е достатъчна обикновената писмена форма. При липса на подобна промяна в дружествения договор ще се прилага законовият режим на нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Страните по договор за прехвърляне на търговско предприятие (чл. 15 ТЗ) и по договор за прехвърляне на дружествени дялове (чл. 129 ТЗ) не могат да се отклонят от новото изискване на закона тези договори да бъдат сключвани с нотариална удостоверяване на подписите и съдържанието им.

Със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, ДВ бр. 105 от 2016г., в сила от 01.01.2017г. са направени промени и в областта на търговската несъстоятелност. Със същия закон се урежда и производството по стабилизация (преструктуриране) на предприятия, които имат финансови затруднения. Относно тези промени ще Ви информираме в следващи публикации.

Адв. Гинка Табанска

---

Изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност

На 11.03.2016г. Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗИД на ЗБН). Целта на предлаганите промени е да се усъвършенства правната уредба на производството по банкова несъстоятелност. Една част от промените са от процедурен характер и са насочени към ускоряване на производството по несъстоятелност и синхронизиране с някои принципни положения с общата търговска несъстоятелност, а има въведени и изцяло нови положения.

Основните промени в производството по банкова несъстоятелност се отнасят до:

Фигурата на синдика и част от правомощията му:

• По отношение на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдик на банка е смекчено изискването по чл.25, ал.1, т.13 синдикът да не е бил член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори. Изискването е времево ограничено само до последните две години преди датата на решението за обявяване в несъстоятелност.
• Променен е началния момент, от който възнаграждението на синдика се изчислява като процент от осребреното през съответния месец имущество от масата на несъстоятелността и на събраните през месеца вземания на банката. Това е началната дата за започване на процедурата за осребряване, предвидена в одобрената програма за осребряване на имуществото, а не изтичането на фиксирания 6-месечен срок от назначаването на синдика.
• Променена е периодичността на изготвянето на отчети на синдика пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) от ежеседмични на ежемесечни.
• Отпада изискването за предварително разрешение от ФГВБ за действия и сделки на синдика с имуществен интерес до 10 000 лв. (по сега действащата уредба прагът е до 3 000 лв.).

Производството по разглеждане на възраженията срещу окончателните решения на синдика:

• Предвидена е съществена промяна в производството по разглеждане на възраженията срещу окончателните решения на синдика относно изключването или включването на вземанията в списъка на приетите вземания. Възраженията се разглеждат не от съдебния състав, пред който е висящо делото за несъстоятелност на банката, а пред други състави на съда по несъстоятелността (окръжният съд по седалището на банката). По този начин уредбата на производството по възраженията пред съда се синхронизира с тази на общата търговска несъстоятелност по ТЗ, при която установителните искове по чл.694 от ТЗ при отхвърлено възражение срещу списъка се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелността.
• Призоваването на кредитора с оспорено вземане, направилия възражението кредитор и синдика за откритото заседание по разглеждане на възраженията се предвижда да се извършва не чрез изпращане на индивидуално съобщение по реда на ГПК, а чрез обявяването на съобщение в търговския регистър.

Призоваване и съобщения от съда по несъстоятелността:

• Въвежда се изцяло нов режим по отношение публичността на актовете на съда по несъстоятелността. Всички актове на съда по несъстоятелността (решения, определения, разпореждания) освен че се вписват в отделна книга за актовете на съда по несъстоятелността, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността, се обявяват в търговския регистър по партидата на несъстоятелната банка. От датата на обявяване на определенията и решенията на съда, които подлежат на обжалване, същите се считат връчени на заинтересованите страни. По този начин отпада редът за уведомяване по ГПК за всички актове на съда по несъстоятелността, а не само за тези, които са свързани със списъка на приетите вземания.

Възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от адвокати:

• Законопроектът предвижда възможност в случаите на процесуално представителство, защита и съдействие по дела от адвокати синдикът да договаря адвокатски възнаграждения в размери, които са по – ниски от предвидените в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл.36 от Закона за адвокатурата минимални адвокатски възнаграждения.
• Не е фиксиран размер на допустимото отклонение от минималните размери на адвокатските възнаграждения, което означава, че конкретния размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство е по договаряне между адвоката и синдика, като в случай че възнаграждението превишава сумата от 10 000 лв. ще бъде необходимо и предварително разрешение от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Оценката и осребряването на имуществото на несъстоятелната банка:

Промените са насочени към оптимизиране на процедурите и сроковете за инвентаризация, опис и оценка на активите на банката, както и към попълване на пропуски и непълноти в уредбата на осребряването.

• Въвеждат се по – дълги и реалистични срокове за: съставяне на програма за осребряване; предложение от синдика пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките за извършване на публична продан; за пристъпване към продажба по договаряне.
• Предвидена е възможност оценката по чл.52 от ЗБН да се използва от синдика при изготвяне на оценката по чл.80 от ЗБН на вещите и правата на банката, въз основа на която стартира осребряването.
• Изрично е уреден въпросът с оценката на дължими към банката към датата на решението за откриване на производството кредити, които са погасени след това, но преди завършване на оценката. Такива кредити се включват в оценката на стойност, равна на събраните вземания.
• Достъп до пълната информация и доклада с индивидуални оценки на отделните активи имат само синдикът и фондът, а кредиторите получават достъп само до доклад, съдържащ обобщена информация по основни категории активи и приложената методология.
• При обжалване на действията по осребряването от кредитор или трето лице със самостоятелни права върху вещта или правото, засегнати от действията по осребряването, е изрично посочено, че жалбата се разглежда от съда по несъстоятелността в състав от трима съдии.

Оповестяване на доклада на компанията по проследяване на активите:

• Законопроектът предвижда докладът на лицата, притежаващи международен опит в разследването на банкови фалити, които синдикът/временният синдик на банка наема, да бъде публично оповестяван на електронната страница на синдика/временният синдик.
• Не подлежат на публично оповестяване препоръките от доклада по събиране на вземанията.

Отписване на несъстоятелната банка от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа при КФН:

• Съществуващата законодателна празнота по отношение статута на несъстоятелна банка като публично дружество по смисъла на ЗППЦК е запълнена с изменението на чл.119, ал.1 от ЗППЦК. С нова т.5 на цитираната разпоредба се предвижда, че при откриване на производство по несъстоятелност на банка същата престава да бъде публично дружество и се отписва от регистъра на публичните дружества при КФН.

Приложимост на измененията по висящи производства по несъстоятелност:

• В ПЗР на законопроекта се предвижда изрично, че законът се прилага за висящите производства по несъстоятелност, като разпоредбите му се отнасят и за заварени производства и сключените по тях договори.

адв. Емилия Лесова – Тодорова

---