Изменения в Търговския закон в производството по несъстоятелност

Най-съществените промени в част IV („Несъстоятелност“) на Търговския закон, в сила от 01.01.2017г. , са в следните насоки:

  1. Без да се променя съдържанието на понятието „неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ е улеснено доказването на състоянието на неплатежоспособност от страна на молителя. Това улеснение идва от въвеждането на няколко нови хипотези, в които се предполага състоянието на неплатежоспособност, а именно:
  • незаявяване от търговеца за последните три години на финансовите отчети за обявяване в търговския регистър – чл.608, ал.2 от ТЗ;
  • състояние на спиране на плащанията – чл.608, ал.3 от ТЗ;
  • в продължение на 6 месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение в рамките на образувано от молителя изпълнително производство за събиране на вземането същото е останало изцяло или частично неудовлетворено.

Всички описани по-горе хипотези съдържат оборими презумпции за наличие на неплатежоспособност. Това означава, че във всяка една от тези хипотези не трябва молителят да доказва състоянието на неплатежоспособност, а длъжникът следва да проведе оборването й.

  1. По отношение на състоянието на спиране на плащанията също се размества доказателствената тежест в процеса в полза на молителя в производството. По досега действащия режим когато длъжникът плаща и/или е в състояние да плати само вземанията на отделни кредитори може да е налице неплатежоспособност. При това положение молителят следваше на общо основание да проведе пълно и главно доказване за състоянието на неплатежоспособност. Съгласно новия текст на чл.608, ал.3 от ТЗ е въведена необорима презумпция, според която при извършване на частични плащания е налице спиране на плащанията.
  2. Въведени са промени, с които се ограничава възможността длъжникът и/или свързани с него лица да препятстват провеждането на Първото събрание на кредиторите и вземането на решения от събранието, а именно:

3.1. Първо събрание на кредиторите не се провежда в следните случаи:

  • при необявяване последните три години на годишни финансови отчети на длъжника в търговския регистър;
  • при непредаване на търговските книги от длъжника на синдика и/или ако същите не са редовно водени.

В тези случаи назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избор на синдик от събранието, което гласува след одобряване на първите списъци на приетите вземания.

3.2. При гласуване на въпросите от Първото събрание на кредиторите не се вземат предвид гласовете на свързаните лица, както и на кредиторите, които са били свързани лица с длъжника за последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност. От право на гласуване са лишени и кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица за същия период от време.

  1. Промени в материята на установителните искове по чл.694 от ТЗ:
  • с оглед ограничаване воденето на симулативни процеси между длъжника и свързани лица е въведено задължително участие на синдика като страна по делата;
  • намалява се държавната такса за тези дела, като същата се изчислява върху ¼ от размера на вземането.
  1.  Промени в материята относно осребряването на имуществото на длъжника:
  • разширени са хипотезите на ограниченията за участие в продажбата на свързани лица, като е изключено не само прякото участие на длъжника, но също и участието му чрез подставени или свързани лица;
  • променени са правата на кредиторите по вземания на трети лица, за които длъжникът е учредил обезпечения върху имуществото си. След продажбата на такова имущество синдикът съставя отделна сметка за разпределение, като кредиторите на третото лице имат право да обжалват сметката.
  • преодоляна е законодателната неяснота относно началната цена при продажба чрез пряко договаряне, като изрично е посочено, че същата може да бъде по-ниска от цената при явния търг (т.е. може да падне под 80 % от началната цена при първата продан).

Адв. Емилия Лесова-Тодорова